-Ти си луд.
-Не съм.
-Луд си.
-Не съм.
-Не трябва да правим това.
-Тогава какво правиш тук?
Ранди замълча.Не можех да видя хубаво под маската, но знаех, че се чуди какво да отговори.
-Подай ми другата туба.-наредих му аз.
Усетих как бензина се разклащаше нежно в нея, когато ми я подаде.Отвъртях капачката и залях пода с него.Следваха училищните шкафчета.На никой нямаше да му трябват вече.Дори им правех услуга.Никой нямаше да намери добре скритите пликчета с дрога в тях.А и плюс това-щяха да горят добре.
-Стига толкова, Мат.Има камери.Да се омитаме по-бързо.-нервно каза Ранди.
-За какво мислиш, че сме с маски, идиот такъв?Не се плаши от камерите, а ми дай последната туба.
Ранди се поколеба и остана на място.Бавно се приближих към него.
-Идеята беше твоя.-казах му аз и застанахме лице в лице.
-Да, но...
-Добре, виж сам ще се оправя.Тръгвай щом толкова искаш.
Ранди погледна към вратата и усетих желанието му просто да излети през нея.
-Не.Оставам.Да довършваме.-каза той и ми даде тубата.
-Браво на теб.Хайде, идвай с мен.
Влязохме в съседния коридор и се огледахме.Чисто.Застанах пред дървената врата на която беше закачена табелка "Директор".Не ми се беше налагало да влизам често тук.Защото бях добър.Винаги добре планирах действията си.Действия...друга дума за тях може би беше престъпления.Но за мен си оставаха само действия.Извадих ножчето от джоба си и го намуших в ключалката.Толкова пъти го бях правил, че можех вече и със затворени очи дори.След няколко секунди се чу леко изщтракване и вратата се открехна леко.Вътре беше тъмно, но се виждаха отблясъците от витрините от двете страни и перфектно излъсканите трофеи, купи и награди наредени там.Бяха безмислени.Едва ли на някой щеше да му пука за тях дори и да станат на пепел...Е, може би само на директор Чембърлейн, но наистина не ми пука за него.Както и да е, не трябва да си хабя мислите за такива глупости.Скоро всичко в стаята
вонеше на добре познатата миризма на бензин.Коженият стол, бюрото, снимките.Всичко беше добре напоено.Време беше.
Извадих запалката от джоба си и я щракнах.Скоро това малко пламъче щеше да стане причината за много щети.И хаос.И болка.Това беше и целта.Поне моята цел.Тази на Ранди беше...глупава.Меко казано.Но пак добре, че беше той, за да се възползвам от това.
Погледнах назад, където той стоеше леко разтреперан.Горкия.Аз бях спокоен.Както винаги.
-Отстъпи назад.-наредих му и той ме послуша без да се противи.
Огледах кабинета за последен път, след което я захвърлих на пода и всичко пламна.Огъня се развихри със скоростта на светлината и скоро лизна всичко, което се намираше в стаята.Обърнах се и бързо напуснах.Ранди ме чакаше точно пред входната врата.Мислех
си, че вече щеше да се е изнизал.Явно съм грешал, може би не е чак толкова страхлив, колкото го мислех.Или може би все пак си е страхливец.Но го е страх повече от мен, отколкото от огъня.
-Нямаме повече работа тук.Хайде.-казах му и двамата излязохме.
Лъхна ни студът отвън.Скоро всичко тук нямаше да бъде чак толкова студено.Усмихнах се леко и след като се отдалечихме на достатъчно разстояние от училището се обърнахме и вперихме поглед в сградата.Дали щеше да ми липсва?Прекарах 3 години на това място.Едва ли.Чаках с нетърпение да разбера кое щеше да бъде следващото ми...свърталище така да се нарече.
-Колко време мислиш, че ще им отнеме на пожарната и полицията да пристигне тук?-попита ме Ранди.
-Не много.
-Ами...аз мисля да...
-Да тръгваш?
-Да.
Въпреки че не ми го зададе като въпрос усещах, че чака с нетърпение отговора ми.
-Добре.Добре се справи тази вечер.Ще се чуем утре.
Ранди кимна и побягна в тъмницата.Аз насочих отново внимание към училището от което вече се извиваше стабилна струя пушек.Запалих си цигара и тихо започнах да наблюдавам.Толкова тихо.Нищо не подсказваше за хаоса който щеше да настъпи само след минути и още повече на сутринта.В този момент концентрацията ми беше нарушена от тихи стъпки.Обърнах се и зад себе си видях тъмна фигура да се приближава към мен.Май беше момиче.Да побягна ли?Докато се чудех тя се приближаваше все повече и повече към мен докато не застана точно до мен.Косата и беше дълга.И тъмна, точно като ноща.Лицето и беше малко бледо, но все пак
имаше някаква странна розовина.Топла и приятна розовина.Имаше хубави зелени очи.Подчертани с тъмна линия, но и те също излъчваха топлина.Или може би просто усещах жегата която вече идваше от вече бясно горящото училище?Наистина беше красива.Тя ме погледна.Не можеше да види лицето ми от маската.След това погледна и към пламтящата сграда и тогава чух за първи път гласа й.
-Красиво е.-рече тя тихо и с нежност.
Аз все още не знаех какво да направя.Беше ми любопитно.
-Ти ли го направи?-попита ме тя.
Бавно кимнах.Не усещах заплаха от нея.Не знаех защо точно.
-Защо?-пак попита тя.
-Защото ми харесва.-отговорих.
Тя се подсмихна леко.
-Може ли да видя лицето ти?
Свалих маската и вперих очи в нейните.Тя започна да ме оглежда.Косата ми беше къса и черна.Очите също тъмни, но знаех, че излъчват студенина за разлика от нейните.
-Хубав си.Аз съм Катрин.-каза тя усмихнато.
Беше странно.
-Аз съм...Мат.
-Може ли да си дръпна?-попита ме тя след като видя цигарата в ръката ми.
Подадох и я.Сега успях да огледам добре устните й.Бяха изключително червени...и сочни.
-Благодаря.-каза тя и ми върна цигарата.
Продължавах да я гледам.
-Няма ли да извикаш полиция?-попитах я.
-Защо да го правя?
-Защото...
Настина не знаех защо.
-Странна си.
-Благодаря.Ти също.
-Не учиш тук нали?Все щях да те забележа.
-Не.Но живея наблизо.
-Не бива да стоиш тук.Скоро това място ще гъмжи от ченгета.
Това прозвуча твърде загрижено.
-Къде предлагаш да идем?
-Да идем ли?Защо си мислиш, че искам да ходя някъде с теб?
Тя се усмихна и ме хвана за ръката.
-Хайде, идвай с мен.
Изобщо си нямах напредстава какво се случва, но я оставих да ме води.И двамата изчезнахме в мрака, остявайки горящото училище да свети като единствена звезда зад нас...
Няма коментари:
Публикуване на коментар